„Сбогом на имплантите!“ — подобни послания все по-често се разпространяват в социалните мрежи и се съпровождат от впечатляващи цифрови визуализации. Зад сензацията стои реален научен интерес към регенерацията на денталните тъкани и възможността за образуване на нови зъби.
Но регенерация на пулпа, дентин или кост не означава израстване на цял функционален зъб. Към ноември 2026 г. такава терапия все още не е доказана и достъпна като стандартно лечение при хора.
Белтъкът USAG-1 (SOSTDC1) участва в регулацията на сигналните механизми на зъбното развитие. През 2021 г. изследване върху животински модели показва, че антитела срещу USAG-1 могат да повлияят формирането на зъби, включително чрез модулация на BMP сигнализацията [1]. Това е предклинично доказателство за биологична възможност, а не доказателство за лечение при хора.
TRG035 е експериментално моноклонално антитяло, разработвано от японската компания Toregem BioPharma, първоначално за определени форми на вродена липса на зъби. Фаза I е регистрирана през 2024 г.; основният ѝ показател е безопасността, а вторичните включват фармакокинетика и антитела срещу препарата [2].
На 17 август 2026 г. разработчикът съобщава, че японският регулатор PMDA е приключил проверката на уведомлението за планирана фаза IIa [3]. Това не представлява разрешение за рутинна употреба и не доказва, че препаратът възстановява изгубени зъби при хора.
Изучават се дентални пулпни стволови клетки (DPSCs), клетки от временни зъби (SHED), апикална папила (SCAP) и периодонтален лигамент (PDLSCs). Изследванията разглеждат възможностите за възстановяване на пулпоподобна тъкан, дентин, пародонтални тъкани и алвеоларна кост.
Съществуват ранни клинични проучвания при хора: пилотно изследване с пет пациенти през 2017 г. отчита обещаващи показатели след трансплантация на собствени пулпни стволови клетки [4]; проучване, публикувано през 2018 г., изследва регенерацията на пулпна тъкан със стволови клетки от временни зъби [5]. Размерът и спецификата на тези изследвания не позволяват да се твърди, че вече можем да изграждаме цял нов зъб.
В това направление се комбинират компютърно подпомогнат дизайн (CAD), дигитално производство (CAM), биосъвместими матрици (scaffolds), биомастила и тъканно инженерство. Целта е да се създават персонализирани структури, които насочват клетъчната организация и възстановяването на живи тъкани [6, 7].
За разлика от традиционния CAD/CAM за протетични възстановявания, биофабрикацията изследва жизнеспособни клетъчни конструкции. Тя е технологична платформа, а не самостоятелен биологичен механизъм. Преобладаващата част от данните за биопринтирането на дентални тъкани остават предклинични [7].
За създаването на цял функционален зъб са необходими съгласувано развитие на емайл, дентин, пулпа, корени, периодонтална връзка, кръвоснабдяване и инервация, както и стабилно включване в захапката. Това остава значително научно предизвикателство [6].
Не. Към 14 ноември 2026 г. няма доказана, рутинно достъпна терапия за регенерация на цял нов човешки зъб като предвидим заместител на импланта при придобита загуба на зъби. Импланти, мостови конструкции и протези остават валидни възможности, избирани според клиничните показания. Пациентите не бива да отлагат необходимото лечение заради вирусни видеоклипове.
В Laser Dental Clinic проследяваме развитието на регенеративната медицина, стволовоклетъчните подходи и биологично ориентираните технологии. В рубриката „Трето съзъбие — между науката и надеждата“ ще разграничаваме експерименталните резултати от доказаните клинични приложения, с внимание към безопасността, ефикасността и дългосрочната функция.
„Устойчивото здраве е хармония, баланс и синхроничност.“
Този материал е с образователна цел и не представлява индивидуална медицинска препоръка.