В Laser Dental Clinic протетичното лечение не се разглежда като изолирано изработване на корона, мост или протеза. То е част от цялостната рехабилитация на дъвкателната система и се планира след оценка на биологичното състояние, опорните зъби и тъкани, оклузията, функцията, естетиката и дългосрочната възможност за поддръжка.
При комплексните случаи окончателното протезиране е финален етап след необходимата пародонтална, кариесологична, ендодонтска, хирургична, ортодонтска и функционална подготовка.
Преди окончателното протезиране се определят диагнозата, прогнозата на всеки опорен зъб, състоянието на пародонта, наличната кост и меки тъкани, междузъбните пространства, оклузията и функционалното натоварване. При необходимост се използват фотографски протокол, дигитални отпечатъци/сканиране, рентгенографски изследвания, диагностични модели и функционални изследвания.
Крайното възстановяване се планира още преди необратимите лечебни етапи, така че отделните процедури да работят към една обща функционална и естетична цел.
Окончателна протетична конструкция се планира върху стабилна биологична основа. При показания предварително се провеждат лечение на кариеси и инфекции, ендодонтска терапия, пародонтална стабилизация, професионална орална хигиена, хирургична или ортодонтска подготовка.
Целта е протетиката да не прикрива активен проблем, а да възстановява вече стабилизирана система.
При единични и особено при комплексни възстановявания се оценяват контактите между зъбите, разпределението на натоварването, движенията на долната челюст, дъвкателната мускулатура и състоянието на ТМС.
Функционалните изследвания допълват клиничната диагностика и се интерпретират в контекста на конкретния случай.
Когато позицията, наклонът или пространствените отношения на зъбите не позволяват оптимално възстановяване, може да бъде препоръчана ограничена или комплексна ортодонтска подготовка преди протезирането.
Така необходимото пространство и позиция могат да бъдат създадени чрез контролирано зъбно движение, вместо неблагоприятните отношения да бъдат компенсирани единствено чрез изпиляване или прекомерно обемни конструкции.
Когато остатъчната здрава зъбна структура и клиничната ситуация позволяват, се предпочита максимално тъканно съхраняващ подход. Според показанията могат да бъдат използвани частични индиректни възстановявания, инлеи, онлеи, овърлеи и други адхезивни решения.
Изборът между директно, частично и пълно покритие се определя от остатъчната структура, натоварването, ендодонтския статус, естетичните изисквания и прогнозата.
При необходимост от пълно покритие или заместване на липсващи зъби могат да бъдат изработени индивидуално планирани корони и мостови конструкции.
Материалът не се избира само по естетичен критерий. Отчитат се позицията на зъба, наличното пространство, опората, оклузалното натоварване, парафункциите и възможността за дългосрочна поддръжка.
Временните конструкции са диагностичен и лечебен етап, а не само временен естетичен заместител. Те могат да се използват за защита на подготвените тъкани, оформяне на меките тъкани, проверка на естетика, височина, говор, оклузия и адаптация.
При комплексни рехабилитации дългосрочните временни конструкции позволяват функционална оценка и корекции преди преминаване към окончателната конструкция.
При частична или пълна загуба на зъби се планират снемаеми конструкции според анатомичните условия, наличните опорни зъби, пародонталния статус, оклузията и възможността за адаптация и хигиена.
При определени клинични ситуации фиксирани и снемаеми елементи могат да бъдат комбинирани чрез прецизни задръжни системи, атачмънти, барови или телескопни решения.
Тези конструкции изискват предварително планиране на опорите, пародонталната прогноза, пътя на поставяне, пространството, хигиената и бъдещата сервизируемост.
Протетичното планиране започва преди хирургичното поставяне на импланта. Позицията и броят на имплантите се съобразяват с бъдещата конструкция, наличната кост и меки тъкани, оклузията, функционалното натоварване и възможността за ефективна хигиена.
След интеграцията на имплантите могат да бъдат планирани единични корони, мостови конструкции, фиксирани комплексни рехабилитации или имплантно подпомогнати снемаеми конструкции според конкретния случай.
При износено съзъбие, множество липсващи или компрометирани зъби, нарушена оклузия или предходни несъгласувани възстановявания лечението може да изисква поетапна цялостна рехабилитация.
Планирането може да включва възстановяване на опорните зони, пространството и оклузалните отношения, пробен етап с временни конструкции и функционална преоценка преди окончателното протезиране.
Не възстановяваме отделния зъб изолирано. Планираме възстановяването като част от цялата дъвкателна система.
При клинични показания могат да бъдат използвани индивидуални оклузални шини като част от диагностичния, адаптационния, защитния или поддържащия етап. Видът и режимът на използване се определят според диагнозата и лечебната цел.
Шината не замества лечението на причината и не се назначава автоматично при всеки пациент с износване, бруксизъм или ТМС симптоматика.
Форма, цвят и пропорции се планират в хармония с лицето, усмивката, гингивалните контури, фонетиката и функционалните изисквания. Естетичната цел се съчетава с биологичното съхраняване и механичната устойчивост на конструкцията.
Предаването на окончателната конструкция не е край на лечението. Следват контрол на адаптацията, оклузията, хигиената, пародонталните и периимплантните тъкани и функционалното натоварване.
Диагностика → биологична стабилизация → функционално и оклузално планиране → ортодонтска/хирургична подготовка при необходимост → временна и диагностична фаза → преоценка → окончателна протетична рехабилитация → функционален контрол → дългосрочна поддръжка.
Минимално необходима интервенция, максимално запазване на собствените тъкани и протетично решение, планирано за целия пациент, а не само за отделния зъб.
Биологично стабилно, функционално балансирано, естетично и дългосрочно поддържаемо възстановяване.